Ревю на филм: Ваканционен филм с известна хапка в „The Holdovers“ на Александър Пейн
Александър Пейн води публиката в пансион в Нова Англия през 1970 година в „ The Holdovers “, текстурирано, носталгично и постоянно занимателно парче за три самотни и несъответстващи си души, останали дружно през коледната почивка. Той е страж и евентуално даже е съдбоносен да се трансформира в класика.
Жанрът на празничните филми е недоверчив – даже и най-добронамерените записи могат да бъдат прекомерно сладки, прекомерно копнежни, прекомерно „ доживотни “. Но Пейн, работейки с изострен сюжет, написан от Дейвид Хемингстън, поддържа „ The Holdovers “ аргументиран и същински. Дори и да липсват личните ви мемоари за пушене на закрито или ръчно шито връхно облекло, това е един тип премислен, точно конструиран филм, в който съвсем можете да усетите усета на цигарения пушек и да почувствате пръстите си изтръпнали през вълнените ръкавици с течение на течението.
Със своето умишлено ретро индустриални заглавия, започващи кино лентата, „ The Holdovers “ ви разрешава да се установите и да се подчините на нещо, което доста добре би могло да бъде направено във времето, когато е сложено, което беше една от задачите на Payne. По същия метод, повтарящата се ария на Деймиън Хурадо „ Silver Joy “, успокояваща и меланхолична мелодия, която идеално задава тона и мястото, се усеща като забравена мелодия на Кет Стивънс – не нещо от предишното десетилетие. Всичко това е част от транспортната магия на преживяването.
Пол Джамати е в ролята на Пол Хънъм, непретенциозен учител по антична история, чието само наслаждение наподобява е получено от това да държи сметка за привилегированите си възпитаници и да ги проваля без оглед на политически съображения. Той е от тези хора, които гледат съмнително ухилен сътрудник, който му дава домашно приготвени коледни сладки и желае да стартира нов урок в последните часове преди почивката.
Пол тегли късата сламка за задължението за задържане — т.е. гледане на учениците, които остават в колежа по време на почивката по разнообразни аргументи. След няколко дни на безпорядък и комизъм, групата се свежда единствено до един: Ангъс Тъли (новодошъл Доминик Сеса), чиято майка изостави проектите им за плажна почивка в последния миг, с цел да прекара време с новия си брачен партньор. И никой не е благополучен, най-малкото Мери Ламб (Да’Вайн Джой Рандолф), основният готвач, оплакващ гибелта на сина си във Виетнам.
Актьорите би трябвало да изследват дълбините оттатък тропите на капризния преподавател, депресирания готвач и привилегирования простак, до момента в който тромаво се пробват да се оправят с неприятна обстановка. За да създадат нещата още по-мрачни, доставките на храна стопират по време на междучасието и отоплението е изключено на всички места с изключение на в лазарета, където те би трябвало да легнат в тъжни болнични кревати от самото начало.
Странно е да си помислим, че това е за първи път Джамати се събира с Пейн, откогато крещеше, че не желае Мерло в „ Sideways “, който излезе преди съвсем 20 години. Тези двамата дружно основават специфичен мач. Джамати не разрешава на странностите на героите (стъклено око) да надделеят върху избора му — патосът на този човек е бездънен, както и войнственият му мироглед за това какво прави и какво не прави индивидът на Бартън.
Рандолф също прибавя бурна страст към нещо, което би могло да бъде третичен темперамент с една нота, обхванат от тъга. Тя е в тъга, която се демонстрира както по предстоящ, по този начин и по непредвиден метод, само че също по този начин е остроумна и мъдра и съвършено опълчва дидактиката на Пол.
Но същинското изобретение е Сеса, който прави своя кино дебют. Намериха го в трагичния отдел на едно от техните места за снимане, Deerfield Academy. Да избереш модерни младежи в творби от ера може да бъде комплицирано изкуство, само че Сеса някак си наподобява напряко като излязъл от 1969 година И той се изправя един против различен с опитните си сътрудници, демонстрирайки същински потенциал както за драма, по този начин и за физическа комедия.
Идеята за учредено семейство е малко прекомерно чиста и клиширана за „ The Holdovers “, само че може би по-резонансни и правдоподобни са сложните и от време на време комични научени уроци за това по какъв начин да бъдеш заслужен човек в света – по какъв начин да погледнете отвън личните си проблеми, с цел да съчувствате и може би даже да помогнете на другите. Никой не излиза от това закрепен или излекуван; Това е просто малко живот, разбъркан в сюрреалистичната тенджера под налягане на празниците.
„ The Holdovers “, издание на Focus Features, което ще бъде пуснато в Ню Йорк и Лос Анджелис в петък, в лимитирано издание на 3 ноември, в цялата страна на 10 ноември, е оценено с R от Motion Picture Association за „ някакво лекарство потребление, език и къс полов материал. “ Времетраене: 133 минути. Три и половина звезди от четири.
